Чуденки

Но най-лошо се пише на българската култура и изкуство...
Когато некадърници управляват, невъзможно е управлението да е кадърно!!!

Ето и поредното писмо до МК:

Отворено писмо до БТА
До Председателя на Народното събрание
До Министър председателя на Република България
До Комисията по култура към Народното събрание
До Министъра на културата на Република България
До Синдикатите КНСБ , КТ Подкрепа,
До СБМТД, БАРОК, Стопанска камара


От Гражданско сдружение за защита на българската култура.
От Дискусионен клуб “Българското музикално-сценично изкуство - накъде в ХХI- век”.
От СМСА – Синдикат Музикално Сценичен Арт – НСФ „Култура”- КНСБ


Господин Министър,
Уважаеми Дами и Господа,

По повод публикацията на в.Труд от 12.07.2010 г. “Министър Вежди Рашидов обявява в сряда арт реформата” си позволяваме да Ви обърнем внимание върху следното:
Недопустимо е творческите гилдии и синдикатите да научават от пресата решенията на Министъра на културата за т. н. реформа. До този момент с тях не е обсъждано и изяснено каква ще е тази реформа, независимо от подписаните споразумения съгласно Кодекса на труда. Нещо повече – от цитирания текст проличава професионална несъстоятелност, що се отнася до вътрешно - жанровите характеристики в музикалното изкуство и европейските традиции на музикалната практика.
Изразяваме категорично несъгласие с реформирането на културните институти, посочени в публикацията от министър Рашидов, без провеждане на социален диалог и експертно обсъждане. Това не е реформа, а ликвидация, особено в областта на музикално-сценичното изкуство, която ще доведе до социално напрежение и нови безработни.
Явно прозира неразбиране и липса на управленски и експертен капацитет за реформиране на музикалните институции. Още на пръв поглед е ясно, че по отношение на музикално-симфоничното изкуство ще има само два обособени центъра – София /Софийска филхармония/ и Пловдив /Пловдивска филхармония/. Всички останали оркестри ще бъдат сведени до “симфониети” - малки музикални състави, които не са в състояние да поддържат симфоничен репертоар от ХVІІІ век насам. Това означава заличаване на 90% от българското симфонично творчество! Дори „Рапсодия Вардар” от Панчо Владигеров и Националният химн на България няма да могат да бъдат изпълнявани в България – вероятно с изключение на София и Пловдив.
Що се отнася до „симфониетите”, нека експертите, работили по „реформата”, посочат кои произведения от европейското наследство могат да бъдат изпълнени от състав: 2,2,2,2, - 2,2,0,0, - 0, - 10,8, 6, 5, 4. – т. нар. „Бетовенова симфониета”, и в кои времена ни връщат? Нима т. н. „политически елит” не си дава сметка, че в момента стремглаво се отдалечаваме от европейските критерии за изкуство и култура, че това, което искате да направите, ни тласка към „чалгизацията” като безалтернативен модел на национална идентичност?

Г-н Министър,
Уважаеми Дами и Господа,

Според Лисабонския договор, всеки европеец трябва да има гарантиран достъп до култура. Култура, която той сам да избере - опера, симфонична музика, оперета, мюзикъл и т. н. С въпросната ”реформа” Вие искате да отнемете това право на българските граждани?! Защо?
Позовавайки се на изказване на министър Рашидов, в.Труд твърди: ”Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани институции”?! С какви професионални аргументи планирате това обединяване? И по какви причини бяха избрани точно цитираните центрове? Тук е уместно да попитаме защо се закрива Пловдивска опера – театър с традиции, дал на България и света именити оперни певци. Какво налага това закриване? Само липсата на сграда ли? По този начин се цели съкращение на работни места. Каква икономия за държавата ще бъде реализирана с поредните безработни? Какво налага обединяването на институции? Коя експертна група посъветва Министъра на културата и изработи модела за това преструктуриране? Какви позитиви ще донесе това за въпросните културни институции и обществеността в Република България? Изчислени ли са финансовите разходи от мащабните съкращения, цитирани в текста? Изчислени ли са неустойките по сключени договори? Какви са очакваните резултати и в какви срокове ще бъде подобрена работата на тези институции? Какви са прогнозните предвиждания на експертите и съветниците на министър Рашидов?

Г-н Министър,

Идеята за обединение е абсолютно несъстоятелна и доказва липса на експертен капацитет в повереното Ви министерство. Доказателство за това е наемането на външна консултантска фирма, която да изработи новия Закон за сценичните изкуства. При наличие на всички отдели и дирекции в МК, нужно ли е това?
Вие, Г-н Министър, в публикацията заявявате, че бихте попитали: “хората съгласни ли са да плащат на 200 души ненужни заплати, когато няма продукт”. Този въпрос дали не е по-основателен за дейността на МК? За гилдията е ясно, че в последния творчески сезон музикално-сценичните състави бяха тласкани към изкуствен фалит, т. е. оставени без минималните средства за организация на творческия сезон – без солисти, гост-диригенти и прочие... Защо? За да може да се цитират фрапиращи цифри - колко безумно скъпо и несъстоятелно е музикалното изкуство? Защо то няма място в България? Защото чудото на българските оперни гласове е фикция?! Или защото прехранващите се в Министерството на културата нямат нищо общо с наименованието на ведомството?
Нужно ли е данъкоплатците да плащат хонорари на външни консултантски фирми, не е ли по-добре юридическият отдел на МК, който получава заплати за тази дейност, заедно с работна група от експерти от гилдиите и синдикатите, да изработи този закон, както беше случаят със Закона за закрила на културата?

“По-добре да се оптимизират, да се обединят. Имаме обаче един страх, кои аджеба, ще отидат на улицата”.

С тези Ваши думи Г-н Министър, Вие отново декларирате, че за вас Реформа е еквивалент на унищожение. ”Някой трябва да отиде на улицата” - това ли е отношението Ви към творците на България? Да ги изпратите на улицата!? Това ли е задачата на един министър на културата? В това ли е смисъла от съществуването на Министерство?
Що се отнася до обединяването - и там Вашите експерти са немощни. Националният музикален театър “Стефан Македонски” ще стане Софийски център за музика и балет, в който ще влиза и балет Арабеск, но няма да влиза името на Стефан Македонски?! Върховно управленско решение! Какви ще са полезните последствия от това? Кой и защо си позволява да заличи името на Стефан Македонски??? Нима „експертите” около министъра не са наясно, че творческото название е и търговска марка? Че „търговската марка” Държавен музикален театър „Стефан Македонски” е отдавна и трайно известна и търсена в Европа и Азия? Или може би РБългария няма право на авторитетна търговска марка по света?
Интересно как ще решите казуса с „Пловдивска филхармония”, чието артистично название беше приватизирано при поредната „реформа” със „сливане, оптимизиране и реформиране...”. Парадоксът е в това, че и един и същи сценарий се поставя наново, само че с различни изпълнители /министри/. Защо?....
По същия начин стои въпросът и с балет „Арабеск” - уникална трупа с доказани успехи под това име. Неясното определение Софийски музикален и балетен център автоматично унищожава тези две търговски и имиджови марки. Явно целта е обезличаване на трупите и постепенното им закриване. За публиката самата сграда от 60 години насам е известна като “Музикалния театър”. Огромна е опасността тази публика да загуби ориентация къде трябва да отиде, за да гледа спектакъл и кой по-точно спектакъл ще гледа - на „Арабеск” или на Музикалния театър?! Какво е това „Софийски музикален и балетен център”? Билетен център ли е това... Много интересно, една “Фолкс опер” във Виена, чийто еквивалент е Музикалният театър “Стефан Македонски”, как би могла да бъде преименувана във Виенски музикален и балетен център - представете си какво объркване за публиката по цял свят ще бъде това. Но хората държат на традициите си и не допускат подобна подмяна! Едва ли може да бъде измислена по-лоша PR и рекламна стратегия. Другото интересно в този случай е т. н. предмет на дейност, може би по Търговския Закон… Но творческите цели и задачи на тези два културни института - НМТ “Ст. Македонски” и Балет “Арабеск”, са коренно различни. ”Арабеск” има специфично място и функция в културния живот на България като една модерна балетна трупа, боравеща със съвременни изразни средства и танцови техники. Тази дейност не се покрива с дейността и формата на Музикалния театър. Тук интерес заслужава и идеята за т. н. интендантско управление на сградата на Музикалния театър. Отделянето на управлението на сградата и материалната база от театралната трупа (както стана ясно, такъв модел се коментира и за Варненска опера), отново поражда въпроса какви ще са реализираните икономии – съкращение на работни места в културните институти и разкриване на нови работни места – обслужващи интендантската структура, какво ще е съотношението закрити и открити нови работни места? Защо и кому е нужно това и как точно ще се случи? Вие очевидно също нямате ясна визия. Ще бъде ли регистрирано ново юридическо лице и по какъв друг начин ще бъде управляван сградния фонд? Как и при какви условия трупите ще бъдат настанени във въпросните сгради? Какво ще стане с приемствеността по отношение на традициите и професионализма, изграждани с десетилетия?! Категорично сме против отделянето на сградата от структурата и на НМТ “Ст. Македонски”!
Държим НМТ “Ст. Македонски” да запази националния си статут и своето име и да бъде категоризиран в най-високата категория. За пореден път задаваме въпроса: с отделянето на сградите и обособяването на тяхната автономност не се ли цели приватизация на изключително апетитни имоти в централните части на София, Варна и други градове на България?
Отговорът, явно, е да!
Настояваме за отстраняване на временно изпълняващия длъжността Директор на НМТ “Ст. Македонски” Тодор Димитров поради липса на управленски капацитет, знания, опит в областта на музикалния театър, както и нужното образование и ценз, за да ръководи институт с национално значение. И поради причината, че е назначен от МК, за да подготви въпросното отделяне по образец на „открита сцена” и преструктурирането на НМТ “Ст. Македонски”.
В писмо от 29.06.2010 г. с вх. № 6500026 до зам.-министъра на културата Митко Тодоров, той е уведомен за позицията на Колектива и синдикалните организации на КТ „Подкрепа” и КНСБ при НМТ „Ст. Македонски”.
Господин Министър, очаквахме да сте по-прецизен по въпроса за делегираните бюджети! По какви показатели и на какъв принцип ще бъдат определени тези делегирани бюджети? Дали това наистина ще повиши изискванията към културните институти и социалния статус на хората, работещи в тях? “Не можем да се откажем от тази идея, тъй като това е желанието на артистите” - това казвате Вие, Г-н министър на културата. Кои артисти?
В България има лош пример за делегиран бюджет - болниците и училищата! Те не заработиха по-добре. Делегираният бюджет би могъл да доведе до прибързано ликвидиране на културните институции. Настояваме за широко обсъждане на експертно ниво с участието на Синдикатите, МК и независими организации и експерти – личности, имащи отношение към Реформата в културата. Прибързани решения в тази посока ще имат фатални последствия за българската култура. А “редукцията”, с която Вие, министър Рашидов, подменяте понятието съкращения, ще струва много по-скъпо на държавата!
Относно идеята менджмънтът да се отдели от творческата дейност на културните институти смятаме, че това е абсолютно неприложимо в България към този момент. Първо, няма достатъчно мениджъри с опит в управлението на културата, които да не са творчески личности. Имайки предвид броя на институтите и трупите в България, е ясно, че това е абсурд. За да има адекватно управление, мениджърът трябва да е наясно с организацията, художествения продукт, работния процес, качеството на продукта и спецификата на културните институти, съобразно съставите, които работят в тях. Това автоматично води до извода, че мениджър на такъв институт няма как да е човек само с икономическо или юридическо образование, например, а трябва да е човек, запознат с всичко изброено по-горе, което от своя страна води до извода, че не е възможно да не е човек от театъра, музиката, изкуството...

Г-н Министър,
Уважаеми Дами и Господа,

Настояваме за изработване на национална културна стратегия, Закон за сценичните изкуства и провеждане на градивна реформа, обсъдена със Синдикатите и всички организации, имащи отношение към културата в Р България. Реформа, която да е обмислена и наистина да доведе до развитие на културните институти и тяхната дейност. Ние смятаме, че не е необходимо да се прибързва и по този начин проблемите в културата да се задълбочават. Те трябва да се решават с оглед запазването на българската културна идентичност и издигането на културата като необходима и неразделна част от възпитанието и духовното формиране на нацията. Тук не на последно място стои въпросът за хората, работещи в тази област, подготвяни от деца за тези професии. Изпращаме ги на трудовата борса при липсата на пазар на техния труд и място, където да го реализират. Това е грижа на държавата!
Българската култура е най-сигурния начин за интергрирането на България с културата на Европа! А Българската музикална култура от десетилетия е част от Европейската и Световна музикална култура. Каква ирония! За чудо на 20 век бяха посочени българските оперни гласове. Гордостта на родината ни, а сега се закриват оперни театри!

Г-н Министър,

Призоваваме Ви да не избързвате да представяте пред МС доклада за реформа в културата, който според сайта на МК вече е готов и ще бъде внесен в МС на 14.07.2010 г. Уверяваме Ви, че културната общественост на България няма да приеме неадекватни, лишени от смисъл решения, които ще влияят на културния живот и бъдещето на България в близките, и за съжаление, не само в близките години.
Надяваме се, че не Вие ще останете в историята на България като министърът, провел унищожителна реформа за българската култура.
Призоваваме Ви да не избързвате и поради причината, че, меко казано, е некоректно в момента, в който повечето от културните институти и творци са в годишен отпуск, да се решава тяхната съдба.
Предлагаме обществен дебат на тема: “Реформа под строй, ликвидация или просперитет на българската култура” с учредения дискусионен клуб “Българското музикално-сценично изкуство - накъде в ХХI век”. Надяваме се да срещнем Вашето разбиране и да вземете предвид нашето безпокойство на хора, отдали живота си на изкуството и културата на България.

Уважаеми Дами и Господа,

Изразяваме пред вас своята вяра, че няма да допуснете провеждането на “реформата” на министър Рашидов. Като национално отговорни държавни институции и личности, именно вие можете да спрете посегателството над културните институции в България и ликвидирането на българската музикална култура!


13 юли 2010 г.
София